Факелно шествие за празника на ОУ "Любен Каравелов"
Факелно шествие на 10 ноември, е последното от поредицата събития, с които учениците отбелязват годишнината от рождението на Любен Каравелов.
В 17,30 часа малките улички около училището са необичайно оживени – деца, родители, учители, а по-наблюдателните отчитат присъствието на официални лица.
Осветлението в сградата на училището внезапно изгасва, свети само екранът, на който стои ликът на великия българин. Общинският духов оркестър свири „Мила Родино“. После настъпва сумрачна тишина, за кратко. Прокънтява команда, изречена с категоричен мъжки глас. Под звуците на „Ботев марш“ мъже в четнически дрехи, представители на три организации - Сдружение за патриотично възпитание „Приказка за България“, Дружество за исторически възстановки „Традиционер“ и Първа русенска чета „Ангел Кънчев“, застават на почетен караул около паметника на Любен Каравелов. Със сериозни лица ги следват момчета от седми клас, които носят факли. Знаменната група застава пред входа на учебното заведение. Зазвучава училищният химн „Хубава си, моя горо“ в изпълнение на Кристина Баракова. Присъстващите пригласят на талантливото дете.
Обществени фигури са уважили с присъствието си патронния празник. Областният управител Галин Григоров и заместник кметът Димитър Наков връчват поздравителни адреси в знак на уважение към професионализма и човешките качества на госпожа Росица Рангелова, директор на училището. На тържеството присъстват и народният представител Искрен Веселинов, както и началникът на Регионалното управление по образование госпожа Росица Георгиева.
Честваме 183 години от рождението на Каравелов – един от най-видните будители и водачи на нацията. Достоен българин, горещ родолюбец, прогресивен общественик, талантлив белетрист и публицист, една от най-ярките личности на Българското възраждане. Слушаме думите на водещите и се взираме в кадрите със снимките на народните будители. Пренасяме се в друго време – смутно, размирно, метежно.
„Обичам те, мое мило Отечество!...“ - внезапно от всички страни ученици, увлечени от магията на момента, започват да редят думите, които Каравелов посвещава на България и родния край. Кадрите ни отвеждат в Копривщица - сгушена под връх Богдан, кротко прилегнала до река Тополница, родена сякаш от самата планина, за да я разхубави. Детските гласове подемат думите на прочутото Каравелово стихотворение „Хубава си, моя горо“. Великият копривщенец отдавна и завинаги е заел своето достойно място в пантеона на най-великите синове на България.
Водещите приключват изложението си, тържеството е към края си, но никой не тръгва. Дошъл е най-важният момент – на клетвата. Госпожа Росица Рангелова изрича думите, а децата ги запечатват в сърцата си, заклевайки се:
· Да обичат своето училище
· Да пазят и обогатяват неговите традиции
· Да носят с чест името „каравеловец“
· Знанието да бъде тяхната сила
· Да бъдат победители
· Да бъдат горди и свободни духом хора
· Да бъдат достойни българи
Почетният залп от пушките на мъжете в четнически дрехи ни връща в реалността.
В небето плисва светлина. Заря! Възторжените детски гласове и грейналите от щастие детски лица напомнят, че сме свободни.
Свободни сме! Но ние, каравеловци, знаем и помним, че трябва да отстояваме и
да пазим онази „свобода външна и вътрешна, умствена и веществена“, такава, каквато бленуваше Каравелов.
Автор: Светла Тодорова, учител по български език и литература в ОУ "Любен Каравелов"
|